Масата на Рейвънклоу

Ето това е масата на всички рейвънклоувци.Тук те могат да си приказват за всичсо и всички и да разпускат,на тази маса те ще се хранят и т.н.
_________________

Harry,Ron and Hermione are the best.
Harry is the boy who lived.
ron is the boy who is very nice.
Hermione is the girl who is very clever

Заглавие: яя Пет Яну 04, 2008 4:56 pm

Що да не си направим клуб по дуелиране???

Заглавие: Офффффффффффффф Съб Яну 05, 2008 6:01 pm

Абе хора влизайте малко в тоя форум!

и как ще се дуелираме

Влизам в тоя форум де Laughing

Добро утро на всички от дома ''Рейвънклоу''
Приемате ли една новобранка сред вас?

Амиии...тъй като май тук не влиза почти никой,и обстановката не е кой знае колко оживена,ще се опитам да я разнообразя с малки разказчета...

Симс Дъмбълдор влезе в Голямата зала с обичайната си спокойна походка,без да обръща внимание на изпълнените с възхищение погледи,които й отправиха някои от момчетата и на завистливите от страна на част от съученичките й,които копнееха да притежават поне мъничка частица от нейната популярност...
Запътила се леко смръщена към масата на ''Рейвъннклоу'',тя чу подигравателно нежния глас на младежа,който успешно й играеше по нервите от първи курс и който все още не бе успял да я вбеси достатъчно,за да му покаже,че е забелязала присъствието му:
-Днес изглеждаш страхотно,красавицата ми!
Симс се извърна към слидеринската маса и изгледа с присвити очи облегналия се на задните крака на стола си Майкъл Монтагю,който,заобиколен от приятелите си,я наблюдаваше с лениво доволство:
-Колко пъти да ти повтарям,че аз не съм и няма да бъда ТВОЯТА красавица,Монтагю?-попита тя,пускайки една саркастична усмивка.
Отмина величествено,преди слидеринецът да се е досетил за хаплив начин,по който да й отвърне.
-Никога не съм виждал друго подобно момиче,което да съчетава огън и лед едновременно!-отбеляза Скорпиус,проследявайки със заинтересован поглед стройната фигура на момичето:Симс винаги се бе гордяла с добрия си външен вид,наследен от красивите й родители и винаги се бе старала да се държи на ниво,така,че всички или почти всички да я уважават и да признават способностите й..
-Опитвам се да я сваля от цели шест години,но все още не е настъпил решителният момент за действие...-каза Майкъл,докато гледаше как Симс седна на масата на ''Рейвънклоу'' и се усмихна в посока на грифиндорци,махвайки за поздрав към Хари Потър,който й отвърна със същото.Майкъл усети как завистта го прободе,но не я показа с нищо.Продължи да наблюдава момичето,което се заговори със някаква своя съученичка и прокара очи по бялата й кожа и по дългата,черна коса,завързана на плитка,за да не й се пречка в очите...Симс не бе като останалите момичета и той го знаеше добре.Тя бе притаена сила,която го заинтригуваше и излъчваше опасност,която му се искаше да обуздае...
Някой ден щеше да се постарае да премине границата,която момичето твърдо бе поставило между тях...
Симс,озовала се в компанията на най-близките си приятели,се потпусна и започна да се усмихва по-често,докато разглеждаше богатия избор на напитки и блюда,положен на масата и преценяваше от кое да си вземе.Усмивката й стана оше по-широка,когато в Голямата зала влезе Джей Макглан,младежа,когото обичаше и единствения,който успяваше винаги да разтопи леда в характера й,показвайки й колко много я обича и колко държи на нея...
-Добро утро,красавице!-поздрави я той,седна от едната й страна и я целуна по устните,повдигайки брадичката й.Симс отговори с желание на целувката му,и метна един тържествуващ поглед,прикрит успешно изпод миглите й,към Монтагю,който за секунда не успя да овладее израза на лицето си и изгледа Джей така,сякаш възнамерява да го убие.-Не си забравила за тренировката ви по куидич тази седмица,нали?
-От ''Грифиндор'' си,а знаеш дори по-добре от мен кога имам тренировки и кога не!-възкликна престорено изненадано Симс и му смигна.-Да не би да си говорил с капитана на отбора,за да с знаеш с такава точност?
-Знаеш много добре,че винаги се старая да знам всичко,свързано с теб,обичам те прекалено много,за да си позволя да не се интересувам от теб !-Джей придружи думите си с нова целувка и Симс с мъка се сдържа да не се разтопи от щастие.-Нямаш нищо против да дойда,и да погледам тренировката ви,нали?
-Присъствието ти дам ще ми подейства по-окуражаващо от каквото и да било друго!-Симс се сгуши до него и Джей я прегърна през ханша,след което я целуна и се запъти към масата на грифиндорци...Момичето се загледа с обич в красивия му профил и в мускулестото тяло,припомняйки си времето,когато двамата бяха деца и бяха израснали заедно...
Симс остана известно време на масата,закусвайки обилно,мислейки си за предстоящата тренировка.Силно се надяваше проклетата пасмина на Монтагю да не присъства на нея,тъй като,виждайки физиономиите им,едва успяваше да удържи на изкушението да не ги цапне с някой блъджър...Джей се приближи отново до нейната маса,Симс махна за довиждане на най-добрата си приятелка Паула и,уловила за ръка своето момче,се запъти към игрището за куидич...
''Изглеждаш прекалено щастлива в компанията на Макглан,Дъмбълдор...''-помисли си Монтагю,изпращайки ги с поглед.''Но добре знаеш,че дните,оставащи му да живее се топят...и че скоро ще останеш без този,когото обичаш повече от всичко,но нищо....аз съм готов да заема мястото му до теб...по един или друг начин...''

Симс влетя начумерена в Голямата зала и гнева,лъхащ от сивите й очи,накара повечето от изгледалите я с любопитство да побързат да сведат погледи.Отпусна се на любимото си място и,без да погледне изобилието от храна,разположено около нея,се втренчи мрачно пред себе си,припомняйки си отминалата преди малко тренировка по куидич:
-Този проклет Монтагю!-избухна неочаквано тя пред най-добрата си приятелка Паула и хвърли смръщен поглед към масата на слидеринци.-Как е възможно да е такъв идиот??
Паула остави настрани вестника,който четеше,за да изгледа с усмивка приятелката си:никое друго момиче не можеше да изглежда толкова заплашително и привлекателно едновременно,колкото Симс Блек,когато се ядоса:
-Какво е станало,принцесо?-попита ласкаво Паула и се зае да пълни една чиния с храна,тъй като Симс очевидно бе толкова ядосана,че нямаше намерение да хапне съвсем нищо.-Нима пихтиестият червей отново е посетил тренировката ви по куидич?
-Направи го нарочно!-процеди през зъби Симс и пое рязко подадената й чиния.-Знае много добре,че мразя да виждам противната му физиономия и гледа да ми я навира в лицето колкото се може по-често!Дойде на игрището и започна да се заяжда с Джей,можеш ли да си представиш??-очите на момичето пламнаха от гняв:Симс рядко успяваше да контролира емоциите си,ако ставаше въпрос за любимия й Джей.-Опита се да го предизвика,попита го нагло кога за последен път е ходил на посещение в ''Свети Мънго'' и как така все още не са го затворили в някое от отделенията за магьоснически увреждания!!
-Това наистина е подло!-възмути се Паула,която харесваше доста Джей и мислеше,че двамата със Симс са много сладка двойка.-Само един долен слидеринец би могъл да каже нещо подобно на...-Паула млъкна сконфузено и забоде поглед пред себе си,но Симс разбра по израза на лицето й какво е искала да каже и сърцето й се сви от отдавна таена болка:
-...на момче,което страда от смъртоносна болест и може да умре всеки един ден...-довърши тя тихо и здраво стисна зъби,за да не заплаче.Сълзите бяха слабост,която не искаше да демонстрира.-Само един кретен и пълен нещастник би си позволил да засегне пред него темата,за която знае,че го измъчва най-много...
-Извинявай,Симс!-прошепна разкаяно Паула и,осъзнала,че е наранила приятелката си,побърза да я прегърне през раменете,показвайки й,че разбира и чувства мъката й.-Не исках да прозвучи така,не исках да..
-Знам,че не си искала..-увери я мило Симс и обря буза до нейната:Паула винаги бе до нея в трудни моменти и никога не би изрекла съзнателно нещо,което да нарани приятелката й.-Джей няма да умре..-каза тихо Симс,опитвайки се да забрани със силата на волята си на гласа си да трепери.-Джой ще живее,трябва да живее...
За миг очите й се замъглиха и Симс млъкна,напълно безразлична към шума и веселите разговори,водещи се наоколо...Паула я прегърна още по-силно и тъкмо се чудеше каква тема за разговор да измисли,за да отклони вниманието на приятелката си от болезнената тема,в Голямата зала влязоха Скорпиус Малфой,Тиодор Нот и Забини Блейз,''шутовете в трупата на Монтагю'',както ги наричаше с презрение Симс.Тя изпита истинска наслада,когато видя гневните погледи,които й отправиха тримата,насочили се към масата на ''Слидерин''.
-Защо те гледат така??-попита изумено Паула,забелязала смръщените им физиономии.Симс се облегна назад на стола си,подсмихвайки се:
-Защото взех,че ''случайно'' запратих един блъджър към Монтагю в мига,в който чух,че обижда Джей,който бе достатъчно горд,за да му отвърне подобаващо....За мое нещастие..-Симс въздъхна престорено.-..блъджъра не го уби на място,както много ми се искаше да стане,но му пукна главата и резултата сега е,че Монтагю се намира в болничното крило,а аз съм наказана от мадаМ Хууч да му ходя на свиждане всеки ден след приключването на часовете,за да ''оздравеел по-бързо''...-стигайки до края на изречението,Симс вече се бе намръщила здравата.Паула се усмихна:
-Защо ли имам чувството,че изобщо няма да си направиш труда да го посетиш?
-Защото наистина е така!-изсумтя Симс и най-накрая се зае да убядва,осъзнала,че трябва да се запаси със сили за предстоящите обедни учебни часове.-А ако го посетя,ще взема да го натровя,затова по-добре да не рискувам да се изкуша от това си желание и да стоя далеч от Монтагю,докато главата му не се оправи,не дойде пак на игрището,и не го халосам пак!
Симс продължи да се храни,мислейки си за разигралата се случка...
Монтагю си бе позволил да я вбеси,обиждайки гаджето й,и Симс се бе погрижила да му отмъсти за думите му,които бяха накарали лицето на Джей да се изкриви от болка...
''Не си играй с мен,Монтагю...Не знаеш коя съм и на какво съм способна за хората,които обичам...предизвикай ме още един път и наистина ще се погрижа дасъжалиш,че си се родил!''